В търсене на изгубения речник

Заглавието може спокойно да бъде и нещо от типа на "Преследване на изчезналия речник" или Изгубени в превода, както е чудесният филм отгоре. Много ми е неприятно когато гледам някакви хора как поучават другите и съвсем ясно виждам как аз се превръщам в нещо съвсем подобно. Много честно например, поучавам хората, които казват училищА, а не Училища. Не знам защо го правя. Изтъквам се най-вероятно и подтискам своите комплекси за сметка на останалите.

Навремето, обсъждахме една градска градина и това как трябва да бъдат прокарани пътеките в нея. Един архитект каза тогава нещо изключително умно: "Хората сами проправят пътеките. Там където тревата е изсъхнала, там трябва да бъдат направени пътеките".

В речника, в езика е същото. Правилата би трябвало да се променят спрямо изискванията на времето. Ако хората искат да е училищА, кой може да им забрани да е така?